Реклама в интернет

Пак ли ще ни дебнат в мрежата без контрол?

ноември 23, 2009 · Вашият коментар

През миналата седмица правителството прие изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). С тях за пореден път през последните 2 г. се подновява идеята за пряк достъп на МВР до данни за електронните съобщения – мобилни и предавани по интернет.

Инициативата се появи за първи път през януари 2008 г., когато тогавашният вътрешен министър Румен Петков и председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения Пламен Вачков създадоха Наредба № 40. Тя предвиждаше пряк достъп на дирекция в МВР до електронните съобщения на хората посредством „пасивен достъп чрез компютърен терминал“. По жалба на неправителствената организация „Програма Достъп до информация“ Върховният административен съд (ВАС) отмени чл. 5 от наредбата, който даваше безпрепятствен достъп на силовото ведомство. Според съда такъв достъп може да има само на разбираеми и ясно формулирани основания. Те се изискват както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване. Последваха нови упорити опити от страна на приемника на Петков Михаил Миков за връщане на отменения текст чрез промяна в Закона за електронните съобщения. След бурни дебати през март 2009 г. парламентът прие държавните институции да имат достъп до разпечатки и имейли само за разследване на тежки престъпления, т. е. наказуеми с пет или повече години затвор.

Пряк достъп до данните сегашният закон не предвижда.

Последните промени в ЗЕС връщат прекия достъп, като този път терминът е „интерфейс“.

Но на практика най-вероятно става въпрос за същия пряк автоматизиран достъп на специализирана дирекция в МВР – „Оперативни технически операции“, до базите данни на мобилните оператори и интернет доставчиците. Достъпът според законопроекта ще се ползва не само за разкриване на тежки, но и на всички останали престъпления, които се наказват с лишаване от свобода до две или повече години. В изпълнение на Директива 2006/24/ЕО се създава наблюдаващ орган – Комисията за защита на личните данни.

На практика прекият технически достъп явно съществува – що се отнася до мобилните оператори, той е изграден. Въпросът е, че не може да се ползва или поне не законно. По време на обществените дебати стана ясно, че така или иначе прекият достъп няма да ползва разследването на престъпления. То ще следва стриктната процедура по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и там разпечатки и имейли ще бъдат събирани като доказателства само за конкретното разследване по предвидения в закона ред.

Що се отнася до връзката чрез интерфейс, тя щяла да се ползва за разузнавателни цели или относно „разкриване на престъпления“ по терминологията на директивата. Друг е въпросът какво точно се разбира под разкриване на престъпления. Както е добре известно, в това отношение няма никаква публична статистика от МВР, и то години наред. През март т. г. участници в заседание на вътрешната комисия в парламента цитираха ексминистър Миков да съобщава, че годишно министерството прави 330 000 справки за трафика – телефонни разпечатки, електронна поща и посещения в интернет за около 40 000 души. Дали данните са използвани за разкриване и разследване на престъпления и какъв е процентът им, е неизвестно. За сметка на това е печално известно от доклад на Върховната касационна прокуратура отпреди осем години, че от 10 000 разрешения в България за използване на специални разузнавателни средства за 24-те месеца между януари 1999 и 2001 г. са били използвани 267 или 269, т. е. 2-3 %. Миналата година Европейският съд за правата на човека съпостави това число със статистиката за разрешени средно 400 подслушвания на телефони във Великобритания годишно преди две десетилетия при над 26 милиона телефонни поста. Сравнението допринесе за осъждането на България в Страсбург. Друг пример е Германия, където според цитирани от пресата данни федералните съдилища през 2008 г. са издали 5008 разрешения за използване на трафични данни.

Тенденции към намаляване на следенето у нас няма, доколкото през първото полугодие на 2009 г. до Софийския градски съд са отправени около 1600-1700 искания за прилагане на специални разузнавателни средства и разпечатки, от които са разрешени 90 % (т. е. около 1500). Данни за използването им за подкрепяне и внасяне на обвинителни актове отново няма, но ако се е запазил процентът отпреди години, то в огромните останали цифри се крият възможности за злоупотреби.

Наистина сегашното ръководство на МВР се опитва да поддържа баланс. Проведе обществени обсъждания по законопроекта. Заяви позиция за запазване на съдебното разрешение за достъп до трафичните данни и възприе част от предложенията на неправителствения сектор и заинтересуваните фирми и техни асоциации. Съдебните разрешения ще се издават за всеки един случай след мотивирано искане от страна на съответната служба, която иска достъп и ще се изпращат на мобилния оператор или интернет доставчика. Ще има последващ контрол от парламентарна подкомисия.

Но остават много сериозни въпроси. Как така достъпът ще е хем след съдебно разпореждане, хем чрез интерфейс. Ако директният достъп чрез интерфейс е отворена връзка между базите данни на фирмите и дирекцията в МВР, то кой гарантира, че изобщо ще се искат разрешения за конкретна справка от съда? Ползването на данните за съобщенията за разследване на широк кръг престъпления също поражда проблеми. Според чл. 34 от конституцията, цитиран от ВАС в отменителното му решение по Наредба № 40, намеса в съобщенията е допустима само за разкриване на тежки престъпления. Може би има житейски основания МВР да иска разширяване на кръга престъпления, но това трябваше да стане с конкретното им изброяване, а не с широкото определение – наказуеми със затвор от 2 и повече години.

Един от съществените проблеми е пропускът да се предвиди право на достъп на засегнатите след определено време и при дадени условия до информацията, че са били обект на наблюдение по ЗЕС. Регламентирането му е задължително особено след осъждането на България през 2008 г. от Европейския съд за правата на човека за липса на такава информираност за използвани специални разузнавателни средства.

И така предстои новият текст да бъде внесен в парламента и обсъден по комисии и в пленарната зала. Остава да видим дали там ще се изяснят всички възникнали въпроси и дали народните избраници ще се съгласят да приемат още едно ограничение на личната сфера на хората.

Лошото е, че през последните години тя все се ограничава, а резултати от това няма. Дори напротив, остава впечатлението, че колкото повече се ограничават правата на обикновените хора, толкова повече нараства безнаказаността на извършващите престъпления.

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“

→ Leave a CommentКатегории: internet
С прикачен етикет: ,

Регистър.БГ

ноември 12, 2009 · Вашият коментар

Както вече сте информирани от медиите от 25.10.2009г. до 30.10.2009г. в гр. Сеул, Южна Корея се проведе 36-та международна среща на ICANN, на която „Регистър.БГ“, като регистър на домейните в областта .BG, взе участие в дискусиите и обсъжданията на процеса по разширяване на областите от първо ниво.
На тази среща се взе решение да се предложи на Американското правителство на 16.11.2009г. да стартира процеса по разширяване на първичните области за интернет домейни от т.нар. група интернационализирани домейни от първо ниво с национален код по ускорена процедура (IDN ccTLD fast track). Това означава всяка държава, която има назначен код за първичен домейн и не ползва латинската азбука, да получи правото да създаде нов домейн от първо ниво, изписващ се на най-използваната азбука за съответната страна, като съдържа препоръчително два символа и
отговаря най-точно за представянето на държавата. За България, след предварителното проучване, проведено от ICANN, е предложено от страна на държавната администрация и от страна на „Регистър.БГ“, това да бъде низа от символи, образуван от съкращението на думата България – .БГ.
Освен това на срещата се дискутира процеса по свободното създаване на множество домейни от първо ниво, изписващи се на различни азбуки и отличаващи се от тези с национален код.
С настоящото писмо отправяме покана до Вас да участвате в процеса по обсъждане на въвеждането на интернационализиран домейн от първо ниво за нашата страна и да изкажете своето мнение относно делегирането на регистъра за управление и обслужване на този домейн.
Освен това Ви информираме, че „Регистър.БГ“ има пълна готовност, при подкрепа от страна на държавата и Вас – интернет потребителите, да стартира управлението и обслужването на такъв домейн веднага след делегацията от страна на ICANN и Американското правителство.
Процесът по въвеждане на интернационализирани домейни от първо ниво с национален код се състои от два етапа:
1.Обсъждане кое двусимволно съчетание (низ от символи) е най-подходящо за страната ни, което да бъде предложено пред ICANN от нашето правителство и избор на спонсорираща организация, която да го представи.
2.Избор на Регистър за новия домейн.

Ако желаете да участвате в процеса по създаване на българския интернационализиран домейн от първо ниво с национален код, моля изберете линка и попълнете анкетата.
https://www.register.bg/user/open_poll.pl?poll_id=2&key=af2da7f796f2492d27f2f823f596d32d&lang=bg
Предварително благодарим за Вашето участие.

→ Leave a CommentКатегории: internet
С прикачен етикет: ,

Дискусия и дебат

октомври 4, 2009 · Вашият коментар

Дискусиите или дебатите са структурирани версии на упражнения, с които се занимаваме непрекъснато. Тази организация има за цел да осигури подходящ набор от установени условности, които, разбрани бързо от учениците, позволяват въпросите да се разглеждат от всички страни. Определянето на време за говорещия, придаването на някаква официалност по отношение на задаването на въпроси и установяването на правила при избирането на този, който ще задава въпроси – всичко това увеличава стойността на дискусията/дебата. Освен това тези условности се възприемат без проблеми при заниманията в училище. Учениците изглежда разбират, че дори в привидно нережисирани дискусии като шоуто на Джери Спрингър всъщност се спазват строги правила. Правилата осигурят справедливо изслушване на всички, а не само на онези участници, които са най-гласовити.

Приема се, че дебатът означава определена форма на представяне на аргумент, в което първо се излага едната страна на даден въпрос или политика (твърдението), а после следва обратната гледна точка (антитезата). Въпросът може да бъде изложен отново от друг, който да се опита да критикува, след това някой да го опровергае и така нататък. Това продължава, докато се предложи основателна причина на двете страни да направят коментар и да дадат предположения. Прави се пред публика, която изразява мнението си под формата на индивидуални изказвания в подкрепа или в опровержение на едната или другата страна, или под формата на крайно гласуване дали да се подкрепи или да се отхвърли политиката, която се защитава.

Официалната дискусия в този контекст се различава от дебата по това че обикновено се използва по-гъвкав подход при първоначалното представяне на идеи. Дискусията може да започне с въпрос към всички участници в панела, а публиката може да изказва мнението си по по-неофициален начин отколкото в дебата – най-често под формата на директни въпроси към участниците. Дискусията се различава от дебата и по това че тя има активен модератор (водещ), който може да насочва спора (дискусията), за да осигури представянето на противоположните гледни точки и да гарантира отговорите на въпросите.

Водене на дискусии

Примерен модел за официална 40-минутна дискусия между експерти може да бъде

следният: четирима експерти, един водещ и публика. Въпросите, които би следвало да

решите с участието на публиката, включват:

Колко време да дава водещият за отговори на въпроси?
Да бъде ли позволено на публиката да задава въпроси? Ако й се позволи, еднакво ли да бъде времето за задаващия въпроси и за отговарящия? Дали хората от публиката трябва да съобщават имената си преди да говорят?
Да бъде ли разрешено на публиката да прави изявления? Ако това се приеме, водещият трябва да представя изявленията като предизвикателство към някоя от гледните точки на експертите – “г-жа Х, задаващият въпрос от наша страна заяви, че тя е убедена в……….. колко далече от вашата позиция е това?”
Необходимо ли е водещият да повтаря въпросите в по-кратка или по–убедителна форма?
Какъв трябва да бъде водещият?
Неутрален. Водещият ще се опитва да даде възможност всяко мнение да бъде изказано.
Ръководен от дневния ред. Водещият ще се стреми да получи отговор на определен въпрос.
Пристрастен. Водещият ще има позиция по самата тема и ще я следва. Докато водещият в дискусия, спазваща дневния ред, може да поиска даден въпрос да бъде изложен по определен начин (което означава на конкретни възгледи да се отдели повече време), пристрастният водещ активно ще се противопоставя на изказваните становища.
Провокативен. Водещият иска да покаже как всяка гледна точка се противопоставя на другите. Така всички възможни спорни мнения между отделните участници в панела и публиката се разкриват и представят едно срещу друго.
Какви да бъдат участниците в панела – експерти или хора от класа, които защитават определени гледища? Потенциалните експерти може да са колеги, членове на местната общност, политици, учени, родители и т.н. Експертите обикновено успяват да внесат нови гледни точки към даден въпрос.
Ще разполагате ли с човек , който да следи времето? Въпреки че водещият трябва да се съобразява с времето, може да ви е от полза да помолите някой ученик да приготви две карти, на които да пише “30 секунди” и “1 минута”, за да показва на хората от публиката колко време им остава. Добра идея е също да осигурите на водещия, независимо дали е учител или не, хронометър, за да определя темпото на дискусията.

Подготовка за дискусия

Общата подготовка по темата може да включва разкриване на главните въпроси, свързани с нея, проучване на техните поддръжници и причините за това, намиране на онези, които се противопоставят на този възглед и защо, изследване на историята на мненията и т.н. Като допълнение се изисква и специфична подготовка на водещия, за да бъде упражнението максимално полезно:

Водещият трябва да подготви отворени въпроси, т.е. такива въпроси, на които не може да се отговаря с “да” или “не”.
Отворените въпроси трябва да бъдат допълнени от подбрани конкретни (ясно очертани) въпроси, започващи дискусията от гледната точка на някой от експертите по даден въпрос, за която знаете със сигурност, че е противоположна на възгледа на друг колега експерт. Така водещият има възможност да раздвижи дискусията – “това не е мнението, поддържано от вашата организация, нали г-це Х ?”
Водещият може да сметне за полезно да подготви някакво резюме, което обобщава възгледите на даден експерт, като отбележи в какво другите експерти му се противопоставят. Особено важно е да се припомни, ако някой от експертите наскоро си е променил мнението. Това позволява на водещия да задава въпроси от рода на: “Вие не мислехте преди по този начин, нали? Защо си променихте мнението?”

Цялата подготовка за водещия може да се разпредели между отделни групи от класа, които всъщност да са натоварени да проучат становищата на специалистите. Публиката трябва да се подготви, за да е сигурно, че действително ще има дискусия! Обикновено е добра идея да се планират предварително няколко въпроса в самото начало, за да започне дискусията – определете конкретни хора от класа да зададат първия , втория и третия въпрос. Много е полезно тези хора да не са от най–активните (гласовитите) в групата (и ако са такива, опитайте да им предложите да зададат въпросите извън публичната част). Това има две последствия: а) активните членове на класа тепърва ще говорят и вероятно ще поискат да кажат нещо и б) по този начин по-стеснителните най-често са окуражат да говорят.

Водене на дебати

Примерна форма за дебат може да е следната: четирима оратори говорят по пет минути в следния ред – първи поддръжник на твърдението, първи поддръжник на обратното мнение, втори поддръжник на твърдението, втори поддръжник на обратното мнение. След основните речи трябва да има изказвания от аудиторията, всяко от които не трябва да надхвърля две минути (общо – приблизително десет минути), последвани от кратки обобщения (по три минути), направени от предварително определени представители на всяка от страните. Дебатът завършва след гласуване на публиката със “за”, “против” и “въздържали се”. Дебатът се ръководи от председател, който представя всеки говорител и избира хора от публиката, които искат да говорят. Председателят моли също ораторите (говорителите) и публиката да се успокоят, в случай че се стигне до пререкания. Някои въпроси, които трябва да решите с участие на публиката, включват:

Дали ще обсъждате въпрос, свързан с факти, с оценка или с поведение? Въпросите, свързани с факти, могат да се категоризират като твърдения за това какъв е светът. Въпросите, свързани с оценка, обикновено се въртят около това дали дадено действие е правилно като цяло или грешно, т.е. кой на какви ценности смята за най-важни. Накрая, въпросите, свързани с поведението, са изложения за действие, което според поддръжника носи или не носи полза. Най-общо, въпросите за действителността са подходящи за по-леки дебати, докато въпросите, свързани с оценка и поведение, са подходящи за по-сериозни дебати.
Дали ще смесите ученици с експерти, или ще има само експерти, или само ученици?
Дали председателят ще бъде ученик или учител? На практика учителят работи най-добре като председател, докато формата не бъде установена. Когато всички са участвали в дебат, един ученик в ролята на председател също може да бъде точно толкова ефективен.
Дали ще се съсредоточите върху представянето или върху съдържанието, или и върху двете? Важна част от подготовката на публиката е участниците да разберат на какво ще се основава тяхното решение при крайното гласуване. Действително е много трудно да разграничиш стила от съдържанието, но си струва да накараш публиката да разбере, че дори някои от ораторите да се изразяват по-леко и свободно от други, това невинаги е причина да се гласува за изложената от тях теза.
Дали ще позволите доказателствата да се четат? На практика е по–добре ораторите да се насърчават да се позовават на доказателства, вместо дословно да повтарят готови текстове, но понякога добре подбран цитат или смислена забележка могат да имат огромен ефект.
Дали ще позволите на ораторите от отбора, който в момента няма думата, да задават въпроси във времето за изказване на другите? Обикновено се приема формулата “по този въпрос” – участник от отбора, който в момента няма думата, се изправя и казва “по този въпрос”. Ораторът може да приеме или отхвърли устно или с жест прекъсването.

Подготовка за дебат

Подготовката за дебати трябва да се прави по почти същия начин както за една официална дискусия (вж. по-горе), само въпросите не трябва да бъдат предварително определени. Едно от най-полезните упражнения за всеки отбор в дебата е следното: изпишете тезата и след това нейният смисъл. Под смисъла на тезата избройте всички аргументи “за”; оставете по четири-пет реда между аргументите. Ограничете бележките до едно изречение, което да обобщава аргумента. Обърнете страницата. Избройте всички аргументи против тезата в същия обем. Върнете се на първата страница с аргументите “за”. Срещу всеки аргумент “за” напишете контрааргумент и обратното:

Теза:

Аргументи “за”

Аргументи “против”

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дебатът и дискусията са мощни способи да се помогне на учениците да разберат аргументите, използвани ежедневно в политическата, моралната и социалната област на живота. Тези умения създават преценка на силата на личното застъпничество, а също така осигуряват и полезни упражнения за критично мислене, критично слушане и изследване. Дискусията позволява представяне на сложни възгледи с многобройни елементи, докато дебатът позволява задълбочено изследване на конкретна тема. И двете имат решаващо значение за развитието на активни граждански умения.

→ Leave a CommentКатегории: Правилата на играта