Дискусиите или дебатите са структурирани версии на упражнения, с които се занимаваме непрекъснато. Тази организация има за цел да осигури подходящ набор от установени условности, които, разбрани бързо от учениците, позволяват въпросите да се разглеждат от всички страни. Определянето на време за говорещия, придаването на някаква официалност по отношение на задаването на въпроси и установяването на правила при избирането на този, който ще задава въпроси – всичко това увеличава стойността на дискусията/дебата. Освен това тези условности се възприемат без проблеми при заниманията в училище. Учениците изглежда разбират, че дори в привидно нережисирани дискусии като шоуто на Джери Спрингър всъщност се спазват строги правила. Правилата осигурят справедливо изслушване на всички, а не само на онези участници, които са най-гласовити.
Приема се, че дебатът означава определена форма на представяне на аргумент, в което първо се излага едната страна на даден въпрос или политика (твърдението), а после следва обратната гледна точка (антитезата). Въпросът може да бъде изложен отново от друг, който да се опита да критикува, след това някой да го опровергае и така нататък. Това продължава, докато се предложи основателна причина на двете страни да направят коментар и да дадат предположения. Прави се пред публика, която изразява мнението си под формата на индивидуални изказвания в подкрепа или в опровержение на едната или другата страна, или под формата на крайно гласуване дали да се подкрепи или да се отхвърли политиката, която се защитава.
Официалната дискусия в този контекст се различава от дебата по това че обикновено се използва по-гъвкав подход при първоначалното представяне на идеи. Дискусията може да започне с въпрос към всички участници в панела, а публиката може да изказва мнението си по по-неофициален начин отколкото в дебата – най-често под формата на директни въпроси към участниците. Дискусията се различава от дебата и по това че тя има активен модератор (водещ), който може да насочва спора (дискусията), за да осигури представянето на противоположните гледни точки и да гарантира отговорите на въпросите.
Водене на дискусии
Примерен модел за официална 40-минутна дискусия между експерти може да бъде
следният: четирима експерти, един водещ и публика. Въпросите, които би следвало да
решите с участието на публиката, включват:
Колко време да дава водещият за отговори на въпроси?
Да бъде ли позволено на публиката да задава въпроси? Ако й се позволи, еднакво ли да бъде времето за задаващия въпроси и за отговарящия? Дали хората от публиката трябва да съобщават имената си преди да говорят?
Да бъде ли разрешено на публиката да прави изявления? Ако това се приеме, водещият трябва да представя изявленията като предизвикателство към някоя от гледните точки на експертите – “г-жа Х, задаващият въпрос от наша страна заяви, че тя е убедена в……….. колко далече от вашата позиция е това?”
Необходимо ли е водещият да повтаря въпросите в по-кратка или по–убедителна форма?
Какъв трябва да бъде водещият?
Неутрален. Водещият ще се опитва да даде възможност всяко мнение да бъде изказано.
Ръководен от дневния ред. Водещият ще се стреми да получи отговор на определен въпрос.
Пристрастен. Водещият ще има позиция по самата тема и ще я следва. Докато водещият в дискусия, спазваща дневния ред, може да поиска даден въпрос да бъде изложен по определен начин (което означава на конкретни възгледи да се отдели повече време), пристрастният водещ активно ще се противопоставя на изказваните становища.
Провокативен. Водещият иска да покаже как всяка гледна точка се противопоставя на другите. Така всички възможни спорни мнения между отделните участници в панела и публиката се разкриват и представят едно срещу друго.
Какви да бъдат участниците в панела – експерти или хора от класа, които защитават определени гледища? Потенциалните експерти може да са колеги, членове на местната общност, политици, учени, родители и т.н. Експертите обикновено успяват да внесат нови гледни точки към даден въпрос.
Ще разполагате ли с човек , който да следи времето? Въпреки че водещият трябва да се съобразява с времето, може да ви е от полза да помолите някой ученик да приготви две карти, на които да пише “30 секунди” и “1 минута”, за да показва на хората от публиката колко време им остава. Добра идея е също да осигурите на водещия, независимо дали е учител или не, хронометър, за да определя темпото на дискусията.
Подготовка за дискусия
Общата подготовка по темата може да включва разкриване на главните въпроси, свързани с нея, проучване на техните поддръжници и причините за това, намиране на онези, които се противопоставят на този възглед и защо, изследване на историята на мненията и т.н. Като допълнение се изисква и специфична подготовка на водещия, за да бъде упражнението максимално полезно:
Водещият трябва да подготви отворени въпроси, т.е. такива въпроси, на които не може да се отговаря с “да” или “не”.
Отворените въпроси трябва да бъдат допълнени от подбрани конкретни (ясно очертани) въпроси, започващи дискусията от гледната точка на някой от експертите по даден въпрос, за която знаете със сигурност, че е противоположна на възгледа на друг колега експерт. Така водещият има възможност да раздвижи дискусията – “това не е мнението, поддържано от вашата организация, нали г-це Х ?”
Водещият може да сметне за полезно да подготви някакво резюме, което обобщава възгледите на даден експерт, като отбележи в какво другите експерти му се противопоставят. Особено важно е да се припомни, ако някой от експертите наскоро си е променил мнението. Това позволява на водещия да задава въпроси от рода на: “Вие не мислехте преди по този начин, нали? Защо си променихте мнението?”
Цялата подготовка за водещия може да се разпредели между отделни групи от класа, които всъщност да са натоварени да проучат становищата на специалистите. Публиката трябва да се подготви, за да е сигурно, че действително ще има дискусия! Обикновено е добра идея да се планират предварително няколко въпроса в самото начало, за да започне дискусията – определете конкретни хора от класа да зададат първия , втория и третия въпрос. Много е полезно тези хора да не са от най–активните (гласовитите) в групата (и ако са такива, опитайте да им предложите да зададат въпросите извън публичната част). Това има две последствия: а) активните членове на класа тепърва ще говорят и вероятно ще поискат да кажат нещо и б) по този начин по-стеснителните най-често са окуражат да говорят.
Водене на дебати
Примерна форма за дебат може да е следната: четирима оратори говорят по пет минути в следния ред – първи поддръжник на твърдението, първи поддръжник на обратното мнение, втори поддръжник на твърдението, втори поддръжник на обратното мнение. След основните речи трябва да има изказвания от аудиторията, всяко от които не трябва да надхвърля две минути (общо – приблизително десет минути), последвани от кратки обобщения (по три минути), направени от предварително определени представители на всяка от страните. Дебатът завършва след гласуване на публиката със “за”, “против” и “въздържали се”. Дебатът се ръководи от председател, който представя всеки говорител и избира хора от публиката, които искат да говорят. Председателят моли също ораторите (говорителите) и публиката да се успокоят, в случай че се стигне до пререкания. Някои въпроси, които трябва да решите с участие на публиката, включват:
Дали ще обсъждате въпрос, свързан с факти, с оценка или с поведение? Въпросите, свързани с факти, могат да се категоризират като твърдения за това какъв е светът. Въпросите, свързани с оценка, обикновено се въртят около това дали дадено действие е правилно като цяло или грешно, т.е. кой на какви ценности смята за най-важни. Накрая, въпросите, свързани с поведението, са изложения за действие, което според поддръжника носи или не носи полза. Най-общо, въпросите за действителността са подходящи за по-леки дебати, докато въпросите, свързани с оценка и поведение, са подходящи за по-сериозни дебати.
Дали ще смесите ученици с експерти, или ще има само експерти, или само ученици?
Дали председателят ще бъде ученик или учител? На практика учителят работи най-добре като председател, докато формата не бъде установена. Когато всички са участвали в дебат, един ученик в ролята на председател също може да бъде точно толкова ефективен.
Дали ще се съсредоточите върху представянето или върху съдържанието, или и върху двете? Важна част от подготовката на публиката е участниците да разберат на какво ще се основава тяхното решение при крайното гласуване. Действително е много трудно да разграничиш стила от съдържанието, но си струва да накараш публиката да разбере, че дори някои от ораторите да се изразяват по-леко и свободно от други, това невинаги е причина да се гласува за изложената от тях теза.
Дали ще позволите доказателствата да се четат? На практика е по–добре ораторите да се насърчават да се позовават на доказателства, вместо дословно да повтарят готови текстове, но понякога добре подбран цитат или смислена забележка могат да имат огромен ефект.
Дали ще позволите на ораторите от отбора, който в момента няма думата, да задават въпроси във времето за изказване на другите? Обикновено се приема формулата “по този въпрос” – участник от отбора, който в момента няма думата, се изправя и казва “по този въпрос”. Ораторът може да приеме или отхвърли устно или с жест прекъсването.
Подготовка за дебат
Подготовката за дебати трябва да се прави по почти същия начин както за една официална дискусия (вж. по-горе), само въпросите не трябва да бъдат предварително определени. Едно от най-полезните упражнения за всеки отбор в дебата е следното: изпишете тезата и след това нейният смисъл. Под смисъла на тезата избройте всички аргументи “за”; оставете по четири-пет реда между аргументите. Ограничете бележките до едно изречение, което да обобщава аргумента. Обърнете страницата. Избройте всички аргументи против тезата в същия обем. Върнете се на първата страница с аргументите “за”. Срещу всеки аргумент “за” напишете контрааргумент и обратното:
Теза:
Аргументи “за”
Аргументи “против”
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Дебатът и дискусията са мощни способи да се помогне на учениците да разберат аргументите, използвани ежедневно в политическата, моралната и социалната област на живота. Тези умения създават преценка на силата на личното застъпничество, а също така осигуряват и полезни упражнения за критично мислене, критично слушане и изследване. Дискусията позволява представяне на сложни възгледи с многобройни елементи, докато дебатът позволява задълбочено изследване на конкретна тема. И двете имат решаващо значение за развитието на активни граждански умения.
