Изненадата на тези избори, след като ГЕРБ и БСП запазиха прогнозните си първо и второ място, бяха не толкова резултатите им сами по себе си, колкото ножица между тях. И си заслужава да обобщим, дори и в режим на следизборен преговор, какво в кампанията я разтвори така широко.
1. Прословутата телевизионна реклама на БСП с брадвата и образите на Борисов и Костов. След картата с черепите навремето и след доклада срещу Бонев, който сурваше втория мандат на Стоянов, авторите й трябваше да знаят, че острите негативни послания у нас не печелят гласове. И не защото хората много обичат политиците си и не искат възмездие. А тъкмо защото го искат. Но не на картинка, а в действителност. Черната пропаганда в борбата за власт се преживява като бутафорна подмяна на все чаканата и все неидващата справедливост на тази сцена.
А има и два тежки гафа по отношение и на двамата герои в рекламата. Изключително самонадеяно е да смяташ, че с едно клипче можеш до преобърнеш трайната масова идентификация с Бойко Борисов като с добрия именно на екрана и то телевизионния. Най-задънената улица беше с него да се води имиджова компроматна война. Колкото и безплодно да се оказа, все пак далеч по-големи шансове имаше ровенето в биографията му и замерянето му с факти.
Авторите не усетиха и че демонизирането на Костов, дори само заради психологията на течащото време, е преминало точката на насищане и вече работи в негова полза. При това за тези избори той извърши имиджова реконструкция – излезе от мрачната си властова харизма и се яви усмихнат, отворен, сговорчив. Още един приятел от екрана на възрастните и децата.
2. Интернет. В тази кампания той за първи път има чувствително влияние върху вота и то, разбира се, на по-младите. А там за разлика от традиционната медиа, която е балансирана и плъзгава, критическите настроения срещу властта са радикални. Не познават праговете на цензурата и автоцензурата и са изречени с думи, които вдигат адреналина, карат те да действаш. И в случая нямаш много какво друго да направиш, освен да пуснеш бюлетина за бат Бойко.
3. Изказването на Доган, че той разпределя парите в държавата. То, независимо от конкретните си мотиви и аргументи, изрече на глас общото убеждение, че политиката е най-голямата далавера в същата тази държава. И тройната коалиция чрез най-циничния си говорител фактически си призна, че е затънала до уши в нея. Но докато Доган може да си го позволи, защото неговият вот не се влияе от това какви ги говори или върши, а от дълга и заблудите на кръвта, то партньорите му от БСП и НДСВ трябваше да платят конкретната политическа цена на изцепката. Тя отнесе НДСВ в небитието, а с добре формулирани социологически въпроси сигурно може да се изчисли колко точно гласа е пренесла от Станишев към Борисов.
4. Счупеният крак на Борисов. И по-точно това, че в решаващата фаза на кампанията той го задържа вкъщи, даде му шанс да говори и да присъства в публичната иконография оттам. Домът е частно пространство, а Бойко Борисов спечели тези избори именно като частен човек или поне и като частен човек. Такъв образ си създаде чрез езика, който използва, чрез реакциите и маниерите си, чрез телесната видимост на присъствието си и пр. и даде възможност и на избирателите си да се идентифицират с него като частни хора.
Всъщност, голямата битка, която вдигна такава мощна електорална подкрепа, беше на частните хора с техните нагласи и очаквания срещу корумпираните публични елити. И най-доброто място като внушение, от което тя можеше да бъде ръководена, бе частния дом на генерала в Банкя. Съчетан с нетипично пестеливите му публични появи преди изборите.
Същият протестен вот се опитват да усвоят и Волен Сидеров, и Яне Янев. Но единият го вкарваше в национализма, а другият в някаква мътна игра със службите и така унищожаваха тъкмо магията на частната съпротива и идентификация. Само Бойко може да играе частен в политиката без да ползва патерици. Въпреки счупения си крак, или може би и благодарение на него.
5. Енигматичното поведение на президента през кампанията. Той може би си представя, че така отстрани изглежда като баща на нацията, но всъщност даваше сигнали на червените, че не е задължително да гласуват за Станишев. А например за Бойко. Още повече, че извоюваните от него мажоритарни места почти всичките отидоха при генерала. Така отдавна забелязаното имиджово разминаване между Първанов и Станишев на изборите влезе в икономиката на властта.
Но това дотук са само образи, спонтанно възникнали или професионално изработени. И ефекти в брой гласове от образите. Какво е състоянието на прототипите им и къде и доколко въобще ги има предстои да видим и коментираме.
Георги Лозанов
