През миналата седмица правителството прие изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). С тях за пореден път през последните 2 г. се подновява идеята за пряк достъп на МВР до данни за електронните съобщения – мобилни и предавани по интернет.
Инициативата се появи за първи път през януари 2008 г., когато тогавашният вътрешен министър Румен Петков и председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения Пламен Вачков създадоха Наредба № 40. Тя предвиждаше пряк достъп на дирекция в МВР до електронните съобщения на хората посредством „пасивен достъп чрез компютърен терминал“. По жалба на неправителствената организация „Програма Достъп до информация“ Върховният административен съд (ВАС) отмени чл. 5 от наредбата, който даваше безпрепятствен достъп на силовото ведомство. Според съда такъв достъп може да има само на разбираеми и ясно формулирани основания. Те се изискват както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване. Последваха нови упорити опити от страна на приемника на Петков Михаил Миков за връщане на отменения текст чрез промяна в Закона за електронните съобщения. След бурни дебати през март 2009 г. парламентът прие държавните институции да имат достъп до разпечатки и имейли само за разследване на тежки престъпления, т. е. наказуеми с пет или повече години затвор.
Пряк достъп до данните сегашният закон не предвижда.
Последните промени в ЗЕС връщат прекия достъп, като този път терминът е „интерфейс“.
Но на практика най-вероятно става въпрос за същия пряк автоматизиран достъп на специализирана дирекция в МВР – „Оперативни технически операции“, до базите данни на мобилните оператори и интернет доставчиците. Достъпът според законопроекта ще се ползва не само за разкриване на тежки, но и на всички останали престъпления, които се наказват с лишаване от свобода до две или повече години. В изпълнение на Директива 2006/24/ЕО се създава наблюдаващ орган – Комисията за защита на личните данни.
На практика прекият технически достъп явно съществува – що се отнася до мобилните оператори, той е изграден. Въпросът е, че не може да се ползва или поне не законно. По време на обществените дебати стана ясно, че така или иначе прекият достъп няма да ползва разследването на престъпления. То ще следва стриктната процедура по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и там разпечатки и имейли ще бъдат събирани като доказателства само за конкретното разследване по предвидения в закона ред.
Що се отнася до връзката чрез интерфейс, тя щяла да се ползва за разузнавателни цели или относно „разкриване на престъпления“ по терминологията на директивата. Друг е въпросът какво точно се разбира под разкриване на престъпления. Както е добре известно, в това отношение няма никаква публична статистика от МВР, и то години наред. През март т. г. участници в заседание на вътрешната комисия в парламента цитираха ексминистър Миков да съобщава, че годишно министерството прави 330 000 справки за трафика – телефонни разпечатки, електронна поща и посещения в интернет за около 40 000 души. Дали данните са използвани за разкриване и разследване на престъпления и какъв е процентът им, е неизвестно. За сметка на това е печално известно от доклад на Върховната касационна прокуратура отпреди осем години, че от 10 000 разрешения в България за използване на специални разузнавателни средства за 24-те месеца между януари 1999 и 2001 г. са били използвани 267 или 269, т. е. 2-3 %. Миналата година Европейският съд за правата на човека съпостави това число със статистиката за разрешени средно 400 подслушвания на телефони във Великобритания годишно преди две десетилетия при над 26 милиона телефонни поста. Сравнението допринесе за осъждането на България в Страсбург. Друг пример е Германия, където според цитирани от пресата данни федералните съдилища през 2008 г. са издали 5008 разрешения за използване на трафични данни.
Тенденции към намаляване на следенето у нас няма, доколкото през първото полугодие на 2009 г. до Софийския градски съд са отправени около 1600-1700 искания за прилагане на специални разузнавателни средства и разпечатки, от които са разрешени 90 % (т. е. около 1500). Данни за използването им за подкрепяне и внасяне на обвинителни актове отново няма, но ако се е запазил процентът отпреди години, то в огромните останали цифри се крият възможности за злоупотреби.
Наистина сегашното ръководство на МВР се опитва да поддържа баланс. Проведе обществени обсъждания по законопроекта. Заяви позиция за запазване на съдебното разрешение за достъп до трафичните данни и възприе част от предложенията на неправителствения сектор и заинтересуваните фирми и техни асоциации. Съдебните разрешения ще се издават за всеки един случай след мотивирано искане от страна на съответната служба, която иска достъп и ще се изпращат на мобилния оператор или интернет доставчика. Ще има последващ контрол от парламентарна подкомисия.
Но остават много сериозни въпроси. Как така достъпът ще е хем след съдебно разпореждане, хем чрез интерфейс. Ако директният достъп чрез интерфейс е отворена връзка между базите данни на фирмите и дирекцията в МВР, то кой гарантира, че изобщо ще се искат разрешения за конкретна справка от съда? Ползването на данните за съобщенията за разследване на широк кръг престъпления също поражда проблеми. Според чл. 34 от конституцията, цитиран от ВАС в отменителното му решение по Наредба № 40, намеса в съобщенията е допустима само за разкриване на тежки престъпления. Може би има житейски основания МВР да иска разширяване на кръга престъпления, но това трябваше да стане с конкретното им изброяване, а не с широкото определение – наказуеми със затвор от 2 и повече години.
Един от съществените проблеми е пропускът да се предвиди право на достъп на засегнатите след определено време и при дадени условия до информацията, че са били обект на наблюдение по ЗЕС. Регламентирането му е задължително особено след осъждането на България през 2008 г. от Европейския съд за правата на човека за липса на такава информираност за използвани специални разузнавателни средства.
И така предстои новият текст да бъде внесен в парламента и обсъден по комисии и в пленарната зала. Остава да видим дали там ще се изяснят всички възникнали въпроси и дали народните избраници ще се съгласят да приемат още едно ограничение на личната сфера на хората.
Лошото е, че през последните години тя все се ограничава, а резултати от това няма. Дори напротив, остава впечатлението, че колкото повече се ограничават правата на обикновените хора, толкова повече нараства безнаказаността на извършващите престъпления.
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“
