Ястребът, прилепът и мъхестата пчела

Ако вкарате ястреб в оградено място около 6 или 8 стъпки площ и напълно отворено отгоре, птицата независимо от нейните способности да лети ще бъде един абсолютен затворник. Причината е, че ястребът винаги излита от място, където има пробег от 10 или 12 стъпки. Без място за засилка, тъй като това е навик, дори няма да се опита да лети и ще остане затворник в пространство отворено отгоре.
Обикновено прилепът, който лети наоколо нощем, едно забележително подвижно същество във въздуха, не може да излети от равно място. Ако е поставен на равно място всичко, което може да направи е да се върти наоколо безпомощно и без съмнение болезнено докато не намери лек наклон от който да се хвърли във въздуха. Тогава изведнъж излита като светкавица.
 
Ако поставите една мъхеста пчела в дълбока чаша за вода, то тя ще остане там докато умре, ако не я извадят от там. Тя никога не вижда начинът за излитане отгоре и упорито се опитва да намери някакъв начин отстрани, ниско до дъното. Ще търси изход, където такъв не съществува докато напълно се съсипе.
 
Има такива хора, като ястреба, прилепа или пчелата. Те се борят със своите проблеми и безизходици, без да разбират, че отговорът е точно там над тях.

За повече информация сайта на български или Freedom Not Fear

блогове подкрепили инициативата до момента

Напълно изплатено

 
Една вечер малко момче отишло при майка си, докато тя приготвяла вечерята и и подало парче хартия, на която имало нещо написано. След като майка му подсушила ръцете си в престилката, прочела написаното, което гласяло:
 
За косене на тревата: 5 долара
За почистване на стаята ми тази седмица: 1 долар
За ходенето ми до магазина вместо теб: 0,50 долара
За грижата ми към братчето ми докато ти ходи да пазаруваш: 0,25 долара
За изхвърлянето на боклука: 1 долар
За почистването на градината и почистване с гребло: 2 долара.
Общо дължимо: 9,75 долара
Майка му го гледала стоейки там дори той можел да усети как минавали през ума и картинките със спомени. Тя взела химикалката, обърнала парчето хартия и ето какво написала:
За 9те месеца, през които ти растеше в мен: няма такса
За всички нощи, които съм седяла с теб, лекувала съм те и съм се молела за теб: няма такса
За всички трудни момент и всички сълзи, които си ми причинил през годините: няма такса
За всички нощи, изпълнени със страхове и притеснения за това, което те очаква напред: няма такса
За играчките, храната, дрехите и дори за издухването на носа ти: няма такса, сине!
Когато добавиш и цената на моята любов: няма такса!
 
Когато момчето прочело написаното, сълзи потекли по очите му, погледнало към нея и казало:
„Мамо, аз със сигурност много те обичам”,
взело химикалката и с големи букви написало:
„НАПЪЛНО ИЗПЛАТЕНО”.

Къщата, в която ще живееш утре

Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през оставащото му време на земята. Той известил шефа си, че се оттегля.
Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа. Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща. Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен.
Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: „Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!“
Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията.
Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия.
Така е и с нас. Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.
„Животът е „направи-си-сам проект“, беше казал някой. Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре. Затова строй разумно!”